Аз съм Смъртта

„Аз съм Смъртта“
[Интро — нисък шепот / бас]
(Шшш...)
Чуваш ли пулса си?
Това не е моят звук...
Това е твоят страх.
[Куплет 1 — рап, нисък глас]
Влизам без покана, без име, без знак,
роден съм от тишина, израснал във мрак.
Виждам всяка маска, всяка скрита лъжа,
чувам как душата ти тихо крещи сега.
Трупаш злато, трупаш власт, трупаш прах,
мислиш си, че ще избягаш от своя страх.
Но часовникът тиктака — чуваш ли гласа?
Всяка секунда приближава моята следа.
Аз съм сянката в края на твоя ден,
последният въпрос, който остава в теб.
Не идвам да моля, не идвам да чакам,
аз съм вратата, през която всички минават.
[Припев — тежки китари / скрийм]
АЗ СЪМ СМЪРТТА!
Гласът в твоята глава!
АЗ СЪМ СМЪРТТА!
Сянката зад гърба!
Можеш да бягаш, можеш да крещиш,
но истината няма как да скриеш.
Аз съм краят на твоя страх,
аз съм името написано в прах!
[Куплет 2 — рап с паузи]
Аз не нося корона, не нося трон,
нямам нужда от светлина и поклон.
Познавам крале, познавам бедни,
всички накрая остават равни.
Ти се бориш със света отвън,
а истинската битка е вътре във теб.
Аз съм огледалото без никаква боя,
показвам ти кой си зад твоята роля.
Бягаш от сенките, бягаш от мен,
но аз съм част от всеки твой ден.
Докато сърцето ти още удря в такт,
ще носиш моя отпечатък.
[Бридж — тихо → експлозия]
(Шепот)
Аз не съм твоят враг...
Аз съм краят на илюзията.
(Вик)
ПОГЛЕДНИ МЕ!
[Финален припев — пълна мощ]
АЗ СЪМ СМЪРТТА!
Идвам със буря!
АЗ СЪМ СМЪРТТА!
Не можеш да ме спреш!
Но докато дишаш — избери своя път,
докато стоиш — не си победен.
Аз съм последната страница...
но ти пишеш целия роман!
[Аутро — китара заглъхва]
(Шепот)
Когато ме срещнеш...
не се страхувай.
Запитай се само...
живя ли?