Миньорът от Варна

[Verse 1]
От Варна тръгна той при топъл бриз
С България в сърцето и нож в джоба – чист
Но вместо в морето
На брега се спря
Където синевата на езерата блестя
В мината там той копа години наред
Дланите се пръснаха
Посивя му ред по ред
Писма до мама пращаше веднъж в месеца
Всяка дума – въглен
Всяка точка – светлина

[Chorus]
Миньорът от Варна
Под земята диша
Горе чайки кръжат
Долу камък скрижа
„Ще се върна един ден“ – шепне си на глас
Миньорът от Варна носи морето в гръдния си клас
Миньорът от Варна
С черен прах по чело
В неговия джоб е цяло детско бъдеще и село

[Verse 2]
Сменяха се шефове
Сменяха се постове
Само неговият каскeт влизаше в шахтите отново
По кръчмите го знаеха – мълчалив и здрав
Черна бира
Черен хляб
Един и същ навик – нрав
Снимаше в телефона си вълните от екран
Фототапет на Варна в олющения му ван
Сънуваше тераса
Мирис на солен дъжд
Будеше го локомотивът
Дрезгавият му кръг

[Bridge]
[low vocal register] „Татко
Кога ще дойдеш?“ – детски глас в слушалката
Крие се зад стълба
Да не видят влагата
В джоба вместо мида – парче от кехлибар
Носи го за спомен
Носи го за дар

[Chorus]