Flex

Като куршум бам бам влизам без план думите като катана самурай клан паля микрофона огън ураган, не съм просто име аз съм уличен вулкан турбо мод, само газ, само flow, светкавичен стил като glock bang bro, микрофонът гори, бийта мята ток, като драфт по асфалта няма стоп no, влизам с кръв по ръцете, очи на хищник, с устата стрелям барове, в главите ви правя чистник, не съм светец, но правя чудеса в рапа, гърмя като РПГ в главата на врага, всеки ред ми е експлозия, всеки панч е граната, а тялото на бийта се гърчи като в капана на змията, нямам милост, влизам рязко като нож във стомах, и оставям следи по улиците като черен прах, римите ми режат плът, изтриват фалшиви лица, аз съм бурята в квартала, а вие само сухи листа, няма спирачки, брат, газта ми е вечна, влизам в битката тежък, не спя, не почивам, и всеки, който ми диша в гърба, ще го смажа без милост, ще му срежа пътя като лента от стомана, щото в тая игра или си звяр, или ставаш храна за звяра.

Влизам в трака като буря, куршуми валят по главите, и всеки ред е отрова, като змия в кръвта ви тече,
метафори режат вратове, правят тъмни картини, докато бийта ми пука костите ви като чупена врата на гаражче,
flow-а ми скача по такта, като нож по плът – без съжаление, само дълбоки порязи, и всеки панч е куршум в челото,
ритъмът ми е вирус в системата ви, кодът се срива, и оставям сцената в пламъци, докато димът ми гълта небето.

Градът е мой кървав терен, а вие сте пешки в шахмат, аз съм кралят с оръжие в ръка и корона от стомана,
движа се в сенки като призрак, минавам през вас без следи, но оставям мирис на барут и кръв по рамото на врага,
думите ми са остриета – въртят се като вентилатори в ада, и режат фалшивите ви лица до последната капка срам,
аз съм бурята в тишината, идвам с армия от рими, и ако паднеш от моите редове, няма кой да те вдигне оттам.

Не говоря на празно – всяка дума е оръжие с куршум в камерата, и натискам спусъка с усмивка като Джокер в Gotham,
всяка рима е капан, всяка пауза е примка, и те дърпа надолу като бетон на врата в дълбините на морето,
дъхът ми е пламък, гласът ми е гръм, а вие сте само сухи листа, които горят в първия ми куплет,
идвам за глави, за тронове и за сцени, и оставям след мен само пепел, докато легендата ми расте като проклет вирус в нет-а.