пп8

Не сресвай тревите ми, недей...

Те непокорни са скитници...

Тръните свои до кръв приласкай.

Целувай следите им в просъница.



Не отсичай голите ми клони, недей...

Сега съм Ноември. Но родена съм Март.

В тях бълбука Божествен Елей.

Едничко Чудо съм на този свят.



Песъчинки под вълните ми не брой,

от всяка една те гледам сърдито.

Ти пясъчен замък за мене построй

и на небето с очите ме погледай.



Не сресвай тревите ми. Не, недей..

Сега съм Март. Но утре съм Ноември.

… в стъпките си, вода дъждовна налей,

тревите ми сутрин... от тебе да пият.