Gg

STROFA 1 – SRPSKI (Glas 1)
Noć mi sedi na ramenima, teža nego lanac
U grudima rat, u očima umoran stranac
Majku sanjam, kuću staru, prag bez svetla
Sudbina me lomi, al’ me nikad nije sretla

Nosim ime kao krst, grehove u džepu
Svaka ljubav što sam imao – ostala u pepelu
Brate, život ne prašta, samo uči bolom
Ko preživi ovu tamu – plati srcem, dušom, sobom

STROFA 2 – BUGARSKI (Glas 2)
Нощта ме прегръща, студена като нож
Сърцето ми плаче, но мълча – пак съм лош
Майка ми чака, времето я убива
Аз съм далеч, а душата ми се скита

Животът ме учи със юмрук, не със думи
Всеки път, щом обичам – съдбата ме чупи
Братко, тук няма прошка, само път
Който тръгне назад – губи чест и съдбата си мът

REFREN – ZAJEDNO (SRP + BG)
Brate moj, ovo je put bez kraja
Болка и кръв – това ни храня
Srce puca, al’ stoji uspravno
Душата гори, но още е вярна

Ako padnem – digni me ti
Ако паднеш – аз съм до теб
Nek nas slome, nek nas gaze
Mi smo bol… i ostaćemo ljudi do kraja sveg

STROFA 3 – SRPSKI (Glas 1)
Bio sam dete sa snovima velikim
Sad sam čovek sa očima opasno teškim
Svaka suza što padne – u kamen se reže
Ali ime mog oca i dalje me drži, steže

Ne tražim milost, navikao sam na mrak
Samo da ne izdam sebe i ovaj trag
Ako sutra nestanem bez glasa i znaka
Nek se zna – voleo sam do poslednjeg daha

STROFA 4 – BUGARSKI (Glas 2)
Аз не търся спасение, свикнал съм с дъното
Но не давам душата си на злото, на грозното
Баща ми каза: „Дръж се, дори да боли“
По-добре сам в ада, отколкото лъжлив

Сълзите ми падат, но не се предавам
Всяка рана ме прави по-жив, по-корав
Ако утре ме няма, запомни това
Обичах истински – до край, до смъртта

ZAVRŠNI REFREN – ZAJEDNO (MOĆNO, SPORO)
Brate moj, nek čuje ovaj svet
Болката ни прави по-силен човек
Nek nas slome, nek nas prokunu
Mi smo istina – rođeni u bolu

Srce krvari, ali još bije
Съдбата мачка, но не ни убива
Muški stojimo, bez laži, bez sna
Dva glasa, jedna duša – do kraja.